За последните няколко десетилетия тормозът е сериозен проблем из Европа. Наблюдават се крайни случаи на тормоз по телевизията и социалните медии. В проучване на проекта “Бъдещи лидери на етика” към Еразъм +, 81,5% от запитаните ученици казват, че са били свидетели или жертви на тормоз.
Но за да разберем този феномен наистина, първо трябва да дефинираме какво е тормоз и какво не е.
Тормозът е умишлено, непровокирано и повтараемо агресивно поведение (физически и психически) от някого (или от група) към някой, възприеман като слаб.
Тормозът не е искрено боричкане между съученици или приятели (когато се забавляват) или караница между хора, които са на едно ниво психически и физически.
Има ли знаци, по които можем да разпознаем, че дете е жертва на тормоз?
Тормозът може да не се разпознае лесно от родители и учители, но определени знаци могат да се видят в децата, които са жертва на неприятни ситуации. В частност може да се наблюдава, когато детето е с мръсни или скъсани дрехи, прибирайки се у дома, гладно е или му липсват пари или предмети по притеснителен начин, и дава странни обяснения за необясними наранявания.
В допълнение, детето може да проявява внезапни изблици на гняв, одръпване или отсъствие и да отказва да ходи на училище, както и да се преструва на болно. Тези знаци могат да индикират съществуването на проблеми, произхождащи от тормоз и да изискват специално наблюдение и подкрепа от родители и учители.
Ранното разпознаване, че детето е подложено на тормоз, може да ни помогне да предприемем необходимите действия, така че да предотвратим по-нататъшни инциденти и също така да ни помогне да решим как да подходим и да променим поведението на насилниците.
Можем ли да идентифицираме децата, които тормозят? Децата, които често са въвлечени в тормоз, може да имат силна, открита личност и импулсивно поведение. В допълнение, те се характеризират с липса на толерантност към разнообразието и манипулативно отношение, често без съпричастност към чувствата на другите.
Тези деца могат да редуват ролите жертва-жертва, създавайки несигурна и нестабилна динамика в техните социални взаимоотношения. Те често оправдават действията си на тормоз в отговор на това, което възприемат като предизвикателства от техните жертви, опитвайки се да сведат до минимум последствията за жертвите и да оправдаят поведението си.
Има ли начин да се предотврати тормозът?
Въпреки че няма точен начин за предотвратяване на тормоза, училищата и учителският персонал могат да предприемат някои стъпки, за да помогнат за справянето с него. Първо, информирането и повишаването на осведомеността относно тормоза сред родителите и учениците е ключова стъпка.
На следващо място, създаването на безопасна среда за всички деца е от съществено значение, като се определят ясни правила за безопасността и благосъстоянието на всички ученици. Внимателното наблюдение от учителския персонал по време на междучасията може да помогне за ранното идентифициране на случаи на тормоз. В допълнение, насърчаването на децата и родителите да поддържат открита комуникация с учителите е важен елемент.
И накрая, организирането на образователни семинари по теми като разрешаване на разногласия и подобряване на комуникацията може да помогне за създаването на здравословна училищна среда. Предотвратяването на тормоза изисква постоянни усилия и отдаденост от страна на учителския колектив. Само по този начин могат да се постигнат значителни ползи, както за учениците, така и за тяхната училищна среда.
Comments