Преди известно време, разглеждайки социалните мрежи, вниманието ми беше привлечено от една публикация. Накратко казано, постът гласеше следното:
„В едно училище в Гърция, по време на изборите за 15-членен училищен съвет, един ученик подкупил съучениците си (по 5 евро/на ученик), за да гласуват за него и да бъде избран.“
Докато четях, съзнанието ми беше залято от мисли: Фалшива новина ли е това? Как са реагирали децата на подкупа? Намесиха ли се учителите? Защо ученикът е прибягнал до подкупа?
Когато говорим за етика, всички приемаме, че тя е нещо теоретично, философска концепция, която засяга предимно „другите“, а не нас, или когато ни засяга, не важат същите „правила“. Не се налага да се изправяме срещу „неморалните“ си действия, ако те не са толкова сериозни или ако „всички правят същото“. Рационализация и нормализация, за да не се налага да правим самоанализ на действията и чувствата си поотделно и като общество.
Но как това се отразява на образованието и децата?
Според Георгопападаку и група учени (1990 г.) образованието е опитът на възрастното поколение да повлияе на младото поколение чрез интелектуално, морално и физическо възпитание по определен план и с определена цел.
По този начин възрастните се опитват да формират новите поколения с духовните и моралните ценности, които искат да има в техните общества. Но когато видим моралните проблеми, с които младите хора се сблъскват почти ежедневно в училищата, лесно можем да видим, че те са идентични с тези, с които се сблъскваме в по-широкото общество.
И така, въпросът остава: Защо децата се сблъскват с моралните проблеми, с които се сблъсква и обществото като цяло?
Краткият отговор е, че училищната общност е миниатюра на обществото.
Но ако се задълбочим в проблема, ще видим, че причините са много. Една от тях е, че държавата не припознава това като важна тема, затова не включва обучението по етика в училищната програма, а разчита на спорадични образователни програми или на кампании за повишаване на осведомеността.
Друга причина е, че нивото на развитие на моралната преценка на учителите не е задоволително (Chang, 1994; Cummings et al., 2001), така че учителите не могат да обучават учениците си, когато самите те нямат развита морална преценка. Ryan и Bohlin (1999) твърдят, че всеки опит за прилагане на програми за етично образование няма да бъде успешен, ако учителят няма правилната нагласа към тях и ясно за собствените ценности и морал.
И накрая, една от най-важните причини е неадекватното ръководство, което децата получават от семействата си по етични въпроси.
Как обаче да тръгнем към едно по-добро бъдеще?
Подобряването на моралното съзнание в училищата изисква постепенен подход, тъй като всяка малка стъпка към тази цел е важна и ценна. Един от начините е етичните въпроси да бъдат включени в учебната програма на всички нива на образованието. Това може да бъде постигнато чрез специални уроци по етика, но и чрез интегриране на етични аспекти в различни предмети.
Освен това е важно да се преподават основни умения като вземане на решения, критично мислене, сътрудничество и решаване на проблеми. Тези умения допринасят за моралното развитие на учениците, като ги подготвят да се справят с етични дилеми.
Също така непрекъснатото обучение на учителите е от съществено значение за повишаване на уменията им за преподаване на морални ценности и поведение. Това гарантира, че учителите са подготвени да организират обучителни дейности за учениците, посветени на темата за ценностите.
В тези усилия от ключово значение е насърчаването на открит диалог по етични въпроси в класната стая и у дома. Такъв диалог засилва интелектуалните търсения на учениците и насърчава развитието на тяхното критично мислене.
И накрая, включването на семействата на децата в образователни програми и събития, които укрепват моралните ценности, също има ключово значение. По този начин се създава среда за сътрудничество между училището и семейството, което допринася за цялостното морално развитие на учениците.
Comments